петък, 29 юни 2007 г.

Бъдещето на този свят




Бъдещето на света и на човечеството - това е вечният въпрос, който е стоял пред хората в миналото и днес. Човешкият интелект не може със сигурност да предскаже бъдещето. Само Бог е могъщ за това и Той го подчертава в Исая 45:11: "... Допитвай се до Мене за бъдещето". Чрез пророчествата в Библията Бог открива бъдещето.
В книгата Даниил, 2-ра глава, Бог открива политическата история на света от 603 г. пр.Хр. до Своето Второ пришествие - края на света. В един сън на силния владетел на Вавилонската империя Бог показва с подробности промените в политическия свят. Навуходоносор II вижда този сън, но го забравя. Той търси своите астролози, врачове и магьосници, за да му припомнят съня, но те не могат, и той в гнева си нарежда да ги избият.
Даниил, който е юдейски пленник във Вавилон, но в същото време и един от мъдреците на царя, с помощта на Бога открива самия сън и го разтълкува, и с това спасява мъдреците и астролозите. Врачовете, гадателите и астролозите в онова време претендирали, че знаят всички тайни, но Бог ги посрамва.
В съня си (Дан. 2:1-12) Навуходоносор вижда един много голям образ на човек. Главата му била от злато, гърдите и ръцете от сребро, коремът и бедрата от мед, нозете му от желязо, а пръстите му отчасти от желязо и отчасти от кал. Той (Навуходоносор) видял как един камък се откъснал от планината (не от човешка ръка), ударил образа в пръстите и строшил златото, среброто, медта, желязото и калта на прах и вятърът го отвял. А камъкът станал голям като планината, и изпълнил целия свят. В Дан. 2:21 Бог заявява, че Той "изменя времената и годините, сваля и поставя царе".
А ето и тълкуванието на съня, което пророк Даниил казва на царя:
"... Ти си оная златна глава. И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед... Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо... А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно (друго) разделено царство... няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, ...то ще строши и довърши всички тия царства, а самото то ще пребъде до века" (Дан. 2:38-44).
Златната глава, това е Вавилонската империя - от 605 до 539 г. пр.Хр. В своята "История" Херодот пише, че много злато е било употребено за украсяването на Вавилон.
Сребърните гърди: Кир Персийски, който в 539 г. пр.Хр. превзема Вавилон и основава Мидо-Персийската империя. Най-известният неин владетел бил Ксеркс.
Медта: Към края на четвъртия век пр.Хр. се издига Гръцката империя с император Александър Македонски. Той в три битки, последната от които при Арабела, 331 г. пр.Хр. разгромява Дарий III и със светкавична бързина основава нова империя от Македония до Индия. Умира в 323 г. пр.Хр. и империята му се разделя на 4 части, а Македония през 148 г. пр.Хр. става Римска провинция.
Желязото, това е желязната Римска империя. Към 200-та г. пр.Хр., като побеждава своя противник - Картаген, Римската държава се разпростира от Британия до река Ефрат. Тя има най-дълъг живот.
След желязната Римска империя идват "пръстите" - символът на разделена Европа: франките (Наполеон), Пруското, Английското и Австроунгарското кралство са силни като желязото, другите са слаби като калта. Въпреки всичко, те остават разделени. Напразни остават усилията на Карл Велики, Лудвиг XIV,кайзер Вилхелм и Наполеон да възстановят Европейската империя. Словото Божие бе казало, че няма да се слеят.
Световната история ще приключи с падането на "камъка" в пръстите на величествения образ. Ап. Павел ясно казва кой е този камък в Еф. 2:20: "... като крайъгълен камък е сам Исус Христос". Основното учение на Библията е, че не хората ще унищожат нашата планета, но че Исус със Своето Второ идване ще сложи края, като с това ще се положи началото на един нов, съвършен свят.
Библията не е човешко изобретение, тя носи печата на Бога и ние живеем в най-тържествените дни на човешката история, в "пръстите на краката".
Готови ли сме да посрещнем Исус, Който ще дойде да сложи края на земната история и ще даде възможност за спасение на всяко човешко същество?

2 коментара:

Блудният Син каза...

Вярвам, че бъдещето на света няма да има нищо общо с черногледството на фанатиците от която и да е религия.
То - за добро или зло, ще е такова, каквото го сътворим всички ние, живеещите на планетата Земя. Като Божии Синове и Дъщери, не като слепи и самодоволни изпълнители на чужда мисъл и воля, наливана им вторник, четвъртък и неделя....

osemnova каза...

За сведение на всички, които се интерисуват от Библейските писания ще кажа...
Защо Христос е наречен " човешки син" ето и отговора, той е в Библията, а там се казва в края " И всеки такъв ще се нарече мой син, а Аз ще бъда негов Отец"
СИНЪТ Е ОБРАЗ НА ЧОВЕКА В НЕГОВОТО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ. Христос е пътя, неговия образ който усвояваме в развитието си до новото си раждане и въскресение. А това са метафори, което означава раждане от горе. А всяко раждане има своята законова основа. Нещо е заченато, то се сформира, изпълва образът си и се ражда. А това е нашия разум и съзнание, което се изгражда с вековете и се ражда в пълния си образ, който въскръсва, издига се над примитивния образ, който ползваме до раждането. Ставаме умни и разумни, вече знаем, кое е зло и кое добро, живеем според нормите на природния Закон на Бога и ползваме пълния капацитет на разума. И навлизат нови програми на развитието. Това е второто пришествие, че отпадат старите порядки и навлизат нови образи на развитие, чрез смяна на програмите. А смяната е заложена в еволюцията на закономерностите. Така както едно дете се развива в утробата, но следва раждане и то е принудено да напусне своето обиталище. Така става и с човека в новото време, промяна, която задължава неволно. Именно за тези промени в развитието е написана Библията. И става въпрос за нашето развитие, като човек " По Образът и Подобие Бога" Ние почти сме го постигнали и сега следва изчистване на съзнанието, което е Божият съд. Но това го правят природните програми на еволюцията. А хората само следват в Пътя, чрез създаване на ситуациите. Ние сме в тази МАТРИЦА и тя ни сформира. А Бог е заложил Законът в нашия разум, който ни управлява, независимо, че сме оставени на самоконтрол, сами избираме пътя. Например, заложено е да изминем пътя София-Варна, но как ще стигнем до там зависи от нас, от нашите мисли, чувства и действия.